Целувам те!

Алекс няма навика да показва чувства. Мъж е все пак. Обича да е сериозен. Намръщен дори. Когато върши нещо в стаята си, се вглъбява толкова, че нито едно мускулче на лицето му не помръдва. С огромно усърдие пренарежда кубчетата си, пуска количките по пистата, нарежда животните в дървената ферма и само отвреме навреме си казва нещо. Понякога забравя, че сме в стаята при него. Минава покрай нас без и за миг да се отклони от плана, който е в главата му.
Има дни обаче, и те стават все по-често явление, когато Алекс ни пуска в света си. Взима някое гумено човече от кошарката, тихичко се приближава до Емка и сяда в скута й. Нищо не казва. Все едно това е най-естественото нещо, което едно малко момче прави, когато в стаята му, до легълцето е седнала мама. При мен също идва, не сяда, а ми подава рибата с механизъм, която се навива и опашката и започва шумно да шава. Поглежда ме, усмихва се, смее се и продължава с изпълнението на плана. Хубаво е да си част от играта на Алекс.

Още по-хубаво е, когато той реши да целува. Не целува всеки. Емка. Леа. И мен целува.
Леа целува съвсем нежно и лекичко, по бузата. И то когато той реши.
Емка целува много. Обхваща лицето й с ръчички и си заравя главичката в нея. Целувките му са едни мокри и бебешки.
И мен целува така. Понякога лицето му се приближава толкова, че мога да видя всеки цвят в очите му. Нослето му е като топче. Почти се удря в мен. Целува веднъж, два пъти, три пъти. Много.
Вчера пак ме целуна. Засякохме се на стълбите в блока. Те се качваха, хванати за ръка, а аз слизах, за да ги посрещна. Алекс ми се усмихна. Наведох се, за да го цункам, а всъщност той ме изпревари. После го носих до горе, а Емка ни разконспирира, "А-а-а, вдигаш го, за да те целуне! Разбрах аз!"
Ами така де, какво по-вълшебно от една целувка на Алекс?!