Алекс си умря от кеф вятърът да издухва шапката му :) Ходихме чак до Народната библиотека, после в Докторската градинка. Той беше адски сериозен през цялото време. Седна до мен и заедно наблюдавахме хората, гълъбите, играчките на децата, всичко. Пием вода, гледаме и си говорим (как си говорим, не питайте).Днес програмата ни е много нагъсто.
Чака ни още едно излизане довечера. Ще вземем максималното от хладното на деня. Така сме се разбрали. Освен това се предполага, че и двамата ще спим следобед. Сутринта Али реши, че му се пее в 5! Така е, като не вървим по план и си лягаме рано...(сега тича около мен с една зелена топка и по паммерс)
Вчера закусвахме с Иван - някои ядоха мекици, други кроасани, кой каквото свари.
И ходихме на разходка. И се гонихме. И се снимахме. И се смяхме.Дните с малката Буболечка минават толкова неусетно и са толкова щастливи! Нали знаете колко 'обичам' да ставам рано. Е, сега дори не ми прави впечатление. Защото влизам към 8 в стаята на Али и през решетките на легълцето му се подават една огромна усмивка и две святкащи очи. Подава ми празното си шише и казва 'Баво!' Изпил е всичката вода.
Закусваме заедно и не ни търсете. Безгрижни, смеещи се, хванати за ръце тръгваме на разходка. И така всеки ден.
Емка му липсва като че ли. От време на време казва 'мама'. Сякаш сутрин като излезе от стаята си, очаква да я види на вратата. Поне такова усещане имам.
Ще му се да е по-висок.
Все намира на какво да стъпи, за да стига това, което иначе не успява. Сега, например, е върху гърнето си и се опитва да гледа през прозореца :) Грандиозни идеи му хрумват. Само едно дете би се сетило.Чудя се защо на всеки му се иска понякога да е дете....
Отиваме да обядваме сега. Аз лично съм гладна. А имайки предвид, че Алекс ми донесе купичките с храната си, явно и той е :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар