Home Alone

Днес по телефона ни се обади баба Ели. Много говорихме с нея - всъщност аз говорих с нея, тя с мен, тя с Алекс, но не и Алекс с нея. Днес той бойкотира всички и всичко.

Не пожела да спи следобед.
Беше сърдит на разходката.
Не продума дума на баба си.
Изсипа си обяда.

Обаче е щастлив. Усмихва се. Мисля, че ще легне рано. Мисля, че е изтощен. От липсата на сън. От горещината. От виковете си - докато аз съм в спалнята, той отива в детската и започва да вика колкото глас има :) Опитах се да му обясня, че чувам и ако тихичко ме повика, ама не. Не ще и да чуе.

Днес в парка се запознахме с едно момиченце - Криси, на 3 годинки. Криси не откъсна поглед от Алекс. А той - нито веднъж не я удостои с усмивка. Беше намръщен (може би защото си говорих с нея, а не с него) и тихичко си хапваше солети, опитвайки се да ни покаже, че хич не му пука. Криси по едно време ме погледна и ме попита, "Той защо е тъжен?"
А Алекс просто беше начумерен. И безкомпромисен - "Какво ще й се усмихвам?! Щом не искам, не искам!"

Хич не обича правила. И норми. И виж-колко-слуша-онова-момченце-kind-of-stuff.
Само така, Буболечка моя! Само така :)

Сега изчезваме. Отиваме на разходка пак. Яли сме и двамата, така че не ни търсете. О! И ще минем да видим Арлина и Верчето преди да поемем към парка.