неделя, юли 29, 2007

Home Alone

Днес Емка и Ачето се прибират вкъщи при малкото си момче.
Той все още не знае кой ще го събуди следобед. Дори не подозира.

А на мен ще ми е някак неестествено утре сутринта да не чуя гласчето му по бейбифона. Тъкмо взех да свиквам със ставането рано. С виковете му (той по принцип се буди към 7 и нещо, ама мен нали ме мързи, излежавам се до 8 и нещо), защото му писва да чака някой да го измъкне от легълцето му най-после (!)
Ще ми липсва денят с него - уж имаме режим, който спазваме, и този режим се повтаря всеки ден, а на човек хич не му омръзва. Защо ли? Ами защото реакциите на Алекс са различни всеки ден. Веднъж е съсредоточен в това, което прави, каквото и да е то, следващия път се смее и прави пакости, след това пък е начумерен и в очичките ми току да се появят сълзи. И така - денят ни се определя от настроението му :)

Хубаво е с малко създание. Изморява те по толкова готин начин! Смееш се с него, правиш се, че му се сърдиш, когато е направил беля, мъчно ти е, когато му се доплаче, спиш заедно с него следобед, пеете заедно, танцувате заедно - правиш всичко, за да е щастлив. И така и на теб ти е щастливо.
Сигурно е така с всяко малко същество, ама се радвам, че малкото същество, с което аз прекарах тази седмица, а и последните година и 9 месеца (и следващите много седмици и месеци, и години, I hope), е именно Алекс.

Сега отивам да поиграя малко с него.

(Фотоапаратът се напълни със снимки - няма да качвам всички, но част от тях определено ще нарисуват и дигитално седмицата ни home alone.)

Няма коментари: