A Life's Story III

Лятото бях на езиков курс в Дания.
Един ден получих смс от Емка. Спомням си точно къде бях, спомням си как реагирах.
Бях в Копенхаген, на sightseeing, сама. Бях тръгнала към Kongelige Bibliotek (най-любимото ми място там). Отпред има едни пейки. Точно когато минавах покрай тях, получих смс-а. Кофти, че не си го пазя. Алекс беше спечелил първия си конкурс. На списание 'Моето бебе' - Лакомник на месеца. Леле, колко щастлива бях! Седнах на една от пейките и сигурно съм препрочитала смс-а поне 7-8 пъти. Алекс в списание! Май тогава не знаех коя снимка е изпратила Емка. Видях я като се прибрах и си получих брой 41 на 'Моето бебе'.
Всъщност това не е единствената публикувана снимка в списанието. Другата не участва в конкурс. Просто е хубава. Алекс е хубав на нея. Красив. Мъничък. С шапка. Важен. Как да не я публикуват! Оттогава не е участвал в конкурси. Но просто не можем да изберем снимки. Толкова са много. И различни. И на всичките е Алекс.
Аз лично бих изпратила всички снимки в наличност. Ако няма достатъчно конкурси, ще настоявам да направят. Специално за малката ми Буболечка.

Уж пишех разказ за това, което се е случвало на Алекс и нас преди създаването на блога, а май пропуснах важни моменти. Пропуснах момента, в който Али започна да се обръща по корем. Не си спомням на колко месеца беше, но беше уникално забавен. Главата му тежеше и едно обръщане му костваше хиляди усилия. Засилваше се, помагаше си с една ръка, обаче все забравяше за съществуването на другата и тя или проваляше опита за обръщане, или се оказваше не където трябва. Трудна работа си е да лежиш по коремче!
Още по-трудно беше да свикне да седи. Като гледам снимките, горе-долу на седем месеца е започнал да се крепи самичък. Без възглавници и всякакви там други неудобни неща, които уж са за негово удобство. И него отвреме на време го хващаше мързелът и просто се отпускаше на дивана. Какво пък? Никой за никъде не бърза. Ама си е радост да го видиш сам да седи! Без проблем да се навежда или да се върти на столчето си! Много е хубаво. Много е хубаво Алекс да расте, а ние да сме около него и да ни подарява всяка своя първа стъпка...