Ratatouille и ние

С Алекс гледаме Ratatouille. Всъщност слушаме го като фон. И се борим.
Алекс се закача и после тича до горната част на леглото и се смее до задъхване. А аз го гъделичкам. И той пак се смее.
И е един такъв рошав и шумен. И изморен. Ами ние се борим от поне 20 минути! Той ме закача. Аз го гоня. Той бяга. Аз го хващам. Той се смее. Аз го гъделичкам. И отново. И отвреме навреме се чува някоя и друга реплика от Рататуи.

А като пуснахме филма, ми се спеше толкова много! Сега няма и следа от съня. Само че останах без глас. Няма само Алекс да вика, я :-)
След малко ще вечеряме и после ще се къпем, и после ще си кажем лека нощ!

... вечеряхме. супичка. и гледахме Фокс Лайф...

... изкъпахме се. Али има нов шампоан! Мирише супер сладко! Вече иска и сам да се къпе. Взима си гъбата и я мокри и иска и шампоан да му сложа. Един малък голям човек...

... а сега вече спи. Чувам го. Въздиша си нещо. На равни интервали. Сякаш сънува монотонен сън...

Аз чакам Емка. Да си я видя. Че от неделя не сме се виждали. Когато, между другото, ходихме заедно на закуска. Ние двете с малкия мъж :-) И в "100 грама сладки" се бяха събрали другите малчугани от групата - Робин, Джоши, Леа и Теон.
Веднага щом видя Алекс, Леа остави всичко, което беше хванала в ръчички, затича се към него викаща "Аликс! Аликс!" и го целуна нежно-нежно! :-)
Алекс по принцип се държи на положение. Обаче толкова сладко пък й казва, "Ли-и-иа!"

Много са хубави. Като умалени човеци. Сигурно в сърчицата им бушуват същите емоции като в нашите, само че в умален вид. Не по-малки, просто умалени.

Голяма магия е да гледаш как едно такова умалено човече става голям човек. И емоциите и мислите, и чувствата му заедно с него.