понеделник, февруари 25, 2008

За един минал рожден ден. На едно пораснало момче.

Той беше преди близо 3 месеца.
Рожденият ден на Али.
Стана на 2. На цели 2. Да не повярва човек, че е то-о-олкова голям!
Наистина минава бързо времето. Докато се надяваш той да проходи, за да го гледаш как тича пред теб, в един момент не можеш да го спреш. Расте без да те пита. И без да те чака да се осъзнаеш.
Миналата година като че ли не осъзнаваше какво му се случва. Да, имаше подаръци. Да, всички му се радваха. Да, и торта яде. Ама той и без друго толкова често получава подаръци. Още по-често му се радват. Торта или по-скоро всякакви подобни яде редовно. Някак си напълно обикновено, неразличаващо се събитие беше миналогодишният му рожден ден. Поне за него. (Не и за нас. Все пак беше първият. Ама за него си е било просто ден.)
Не и сега.
Този път Алекс отваряше вратата на всеки с пълното съзнание, че е рожденик. Че на този ден е най-специалният. Че всички са дошли, за да му кажат "Честит рожден ден!" с огромни цветни, свирещи, писукащи, пеещи, строящи се, разглобяващи се всякакви подаръци.

Празнувахме го в Приказка без край. То как да не празнуваш рождения ден на Алекс в Приказка без край при положение, че всеки миг прекаран с него си е една такава приказка :-) Доста подходящ клуб, бих казала.
Алекс беше невероятно красив. Приличаше на малък мъж. Със супер мъжка риза от грени и грандпа. Посрещаше всички с писъци. И целият усмивка. Беше превъзбуден. Беше весел. Беше щъкащ напред назад. Беше си щастлив. И важен. Все пак стана на 2!Деца имаше много. Родители също. Ама аз при родителите не се задържах особено дълго. С Али и останалите прекарахме по-голямата част от времето при играчките. И при онези супер готини адски много всецветни топки. Дето обикновено се пързаляш по пързалка и падаш в тях. И се губиш. Алекс се страхуваше от тях. Аз знам защо. Защото като стъпиш върху някоя и се чувстваш супер нестабилен. А той не обича нещо да му е неестествено. И несигурно. И нестабилно. Та влязохме сред тези топки двамата. Хванати за ръка. За по-сигурно. Така не са толкова страшни :-)
На Леа, между другото, никак не й пукаше, че се чувства нестабилна. На нея й дай нестабилност и необикновеност. И палавост :-) Тя нямаше нужда от ръка, която да й дава сигурност. Ама така пък и двете ми ръце бяха за Алекс. Което напълно ме удовлетворяваше, де. Алекс също.

Доста играхме!
И ядохме. Торта с пингвини. Вкусни пингвини. Ама като им изядеш главата и ти става прекалено сладко. Алекс даже остави част от главата. Много си беше. Виж, по-големите малчугани само това и чакаха - Теон и Робин, и Марти хапнаха всичките пингвинчета :-) Унищожиха ги до крилце. И човка.

Али получи огромни подаръци. И много. Все мъжки. Вече. Как бързо се променят и подаръците за него. От пеещи и шумолящи към сложни строители и Лего, и ферми, и писти, и дъски за рисуване. Все цветни. Ама за голямо момче. Умно. Адски умно.
Той наистина е съвършено умен. Знае всичко. Поглъща целия свят около себе си. И в най-неочаквания момент ти показва колко много е научил. И колко крачки напред е направил. Съвсем сам. И съвсем незабележимо. И изведнъж. Бързо пораства.
Всеки ден.

Та така, мъничкото ми буболече стана на 2 годинки. Преди цели три месеца. А аз чак сега пиша за това. Ама слава Богу, запечатвам всеки миг с Али в съзнанието си, и след още три месеца да бях седнала, пак щях да разкажа за сериозно порасналия рожден ден на най-красивото малко момче на света.

Няма коментари: