четвъртък, септември 04, 2008

Миг с ужасно порасналото ми момче

Вчера Емка мина да ме вземе от работа към шест и първоначалната идея беше да минем да вземем Алекс от детския клуб, но вече го бяха взели та остана да се видим на улицата зад блока. Джовани Горини, т.е.

Та стъпваме ние на Джовани Горини, а от другия край на улицата с бодра крачка се задават Али и Верчето (която го беше взела от клуба)... И Али тООООООлкова супер хипер ултра много ни се зарадва! :) И звучеше така щастлив като ни извика. Първо викна Емка, а после и мен!
Пораснал е немислимо много! Явно наистина отдавна не го бях виждала... Има тен. Беше на море. И ризата и панталоните му много си отиваха с тъмния цвят на личицето му :) И изглежда по-разбойнически някак си :) Едни такива хитри очи има. И светкащи!
И ме гушка, гушка, гушка... И аз него.
Обичам го толкова много това мое момче, че направо не мога да ви опиша.
А като се прибрах вкъщи, поне час съм обяснявала какви нови играчки има, какво сме правили, на какво сме играли... :)

А пък няма да започвам да ви обяснявам колко много говори вече Али! По много и от всичко :) И много сладко си избира само последните срички на думите. Самолета е лета, примерно. А Къде е самолетът на негов език звучи "Де лета".
Казва Лека нощ, казва Наздраве, а като му обясниш, че в хладилника няма повече сок, той недоверчиво го отваря (вече може сам, без никакви проблеми), вижда, че всъщност има сок и ти казва, "Как нама. Има. Ето го." Просто е уникален! И е такова щастие. На мен ми осмисли деня вчера. Както и всеки път, когато съм с него, де.

Наистина е пораснал. Плаче по-малко. Разбира повече. Умен е. И възпитан. Изобщо, заплашва да стане удивителен :)
От другата седмица е на градина. Тази само свиква с други деца и по-различната обстановка в детския клуб. В градината ще е малко по-различно и от клуба, но според мен Емка правилно реши да го подготви. А той пък свиква адски бързо, според мен. Плаче сутрин, но това е повече от нормално. А вчера като си го видях, си беше щастлив и усмихнат :) И се смя много! Като го питаш за клуба, ти разказва със свои думи ;) Но не се разстройва, което е много добре.

Много ни командва :) Мен успява. Емка и Ачето не му се дават толкова, ама както аз обичам да дразня Емка, все трябва да има някой, който да го глези ;) Я с бонбони (представям си физиономията и репликата на Емка тук :P), я с разни негови щуротии, на които да се връзва(м), я с мои щуротии, на които да го уча :)
И съм много, ама много щастлива, че точно аз мога да съм човекът, който да го глези :) И да му поеме зъболекаря след като навърши 5 :P (тук Емка знае за какво говоря)

И така, времето мина ужасно бързо. Али тръгва на градина. Говори. Пишка сам. Няма нужда от памперс вече. Чисти вкъщи. И винаги знае как само с една усмивка да превърне не-то в да :)

(дано по-често ми се случват такива мигове с него)

Няма коментари: