Рисунки или нещо повече :)

Вчера ходих за първи път заедно с Емка в детската градина на Алекс.
Огромен двор с шарени люлки и пързалки, и разни други въртящо-местещи-забавляващи неща. После дълга пътека водеща до входната врата на градината, през която всеки ден влизат и излизат мами и татковци с хиляди малчугани, взимат ги, водят ги, абе огромно текучество. Алекс също всяка сутрин минава по същата тази пътека и стига до входната врата и гордо гордо си влиза вътре, сякаш притежава цялата сграда :) Води го Емка. Или води го Ачето. После взима го Емка. Или взима го Ачето. Както си му е редът. Мама или тати. Или двамата.
Ама вчера участвах и аз. Щастлива! Щастлива! (да отбележа)
Та влязохме с Емка вътре. Тя ме представи на "жата" (=госпожата) на Алекс, която пък точно в тоя съдбоносен момент нареждаше някакви неща в някаква папка, която с някакви цветни пинчета забождаше на корковата дъска. Оказа се, че това не са просто някакви си му неща, а съвършено важни неща, създадени от мъниците в детската градина. С помощта на "жата" разбира се.
Всяко нещо си беше надписано, така че мама Емка с лекота можа да намери името на Алекс и да видим и двете какво е сътворил. Навсякъде пишеше или Алекс П., или Алекс Попов, или просто Попов. Защото се оказа, че в групата на Али има цели трима Алексовци. Единият бил само Алекс, другият пък бил Александър, ама му викали Сашко, та на нашия Алекс се наложило да му лепнат и фамилията отзад. Ама аз пък примерно веднага си помислих, "Ми като изглежда най-буден и най-вероятно да запомни пръв и фамилията си, естествено, че към него ще се обръщат с две имена!"
Нашето гардже най-хубаво следва да кажат някои... Ми сега което си е истина, истина си е, пък бих казала аз.
И така де, изровихме всичко, на което пишеше Алекс П или Алекс Попов, или просто Попов и се получи следното:

Първото, както виждате всички, си е едно огромно листо! Което Алекс е оцветил без да излезе от нито един контур. Ама съвсем както си му е редът! (с помощта на жата, добре.)

А второто всички си мислите е гнездо, нали?

Ами аз да ви кажа пък, че Алекс ни издаде (на Емка и на мен), че това е КУЧЕ! Нито повече, нито по-малко. Куче, заяви той като го питахме какво е. И точка. Мен ако питате само лапите му липсват. Иначе си е баш куче.

А това са пак оцветени от Алекс плодове. Само да кажа, че от всичкото друго, което видяхме, тези бяха най-прилежно оцветени. И забележете само как професионално е подписана тази не просто рисунка, а нещо много повече :)

И така това май са първите рисунки на Алекс откакто е в детската градина. Или поне първите, сложени в папка и закачени на корковата дъска отвън, така че всички да ги видят, а мама да си ги вземе вкъщи, а аз пък да ги сложа тук.

Интересно е как някакви си му три плодчета надраскани с три различни цветове моливчета могат да значат толкова много. Аз честно казано много се гордея с Алекс! Каквото и да си говорим, той просто започва да се учи да прави нещата, които на нас сега ни се струват като детска игра. Да, ама за него това коства доста усилия сигурно. И мисъл. И старание. А резултатът си е направо отличен.

Гордост моя е той :) Много голяма!

А утре познайте, пак ще се взимаме от детската градина :) По-рано, че да имаме повече време за игри или пакости, че Емка като дойде и вече няма да можем да вършим глупости. А пък аз отдавна не съм го учила на нещо откачено ;) (това последното май трябва да го публикувам след като вече съм го взела от градината, а Емко :) че да те поставим пред свършен факт ;))

Започвам да се очертавам като щуравата леля. Ама се кефя, де :) Пък и Алекс няма нищо против да си има и една такава леля :)

Много се надявам утре от игри и щуротии да не забравя да го снимам, за да ви покажа коооолко мноооого е пораснал!

Само, уви, снимките няма да могат да покажат колко удивително сладко говори, ама който си трябва знае как и колко говори Алекс, така че всичко е наред :)