неделя, ноември 30, 2008

На три!


"Ас има ден-ден!"
Най-честата реплика вчера :)
Алекс навърши три. Беше красив, в много мъжка риза!
Порасна мъничкото ни момче. И все пак като че ли най-голяма сметка за това аз лично си дадох именно вчера, когато на рождения му ден пристигнаха деца, които за последно видях на предния му рожден ден. Вики, която миналата година беше съвсем мъничко бебче, което дори не можеше да седи. Васко, чиято пък коса е станала толкова дълга и къдрава. И говори много. Или пък Ния, която става все по-сладка.
Толкова е пораснал и Алекс явно. С цяла една година. Вчерашният ден сякаш ми показа колко бързо минава времето.
Той вече е далеч по-самостоятелен, макар че все още предпочита възрастните като че ли :) Играе повече с децата. Смее се повече. Говори повече и от веднъж съумява да духне трите свещички върху тортата Мечо Пух. Миналата година не беше така.
Няма чак такава нужда от мама, тати. От мен също. Вече не го е страх да седне самичък пред тортата, заобиколен от многото деца, поканени на рождения му ден. Миналата година не беше така.
Което мъничко натъжава... Ще има все по-малка нужда от нас може би :(
Но е и хубаво. Той просто пораства. Става голям независим човек!
Което пък единствено може да ме прави щастлива.
Липсва ми прегръдката му и ръчичката, която плахо стиска моята. Но пък ме усмихва мисълта, че сам върви напред. Свиква с хората все повече. С отношенията между него и тях.
Не че не го осъзнавам всеки ден, но като че ли точно на рождените му дни ме шляпва по челото като мокър парцал.
Голямо момче е вече. Разсъждава по невероятен начин и ме кара да се гордея с него много често.
Странно е как въпреки огромната ми обич към него го обичам все повече и повече.
Ами то как да не го обича човек като усмихва с всяка своя дума, постъпка или мисъл :)
Като всяко малко дете Алекс е най-голямото чудо, което може да се случи на нас възрастните :)
Вчера му казах просто честит рожден ден, но му пожелавам от все сърце да е щастлив! Умен, усмихнат, весел и палав. И всяка година да ни впечатлява толкова колкото вчера. Та и повече.

Няма коментари: