I love you best!

Прекарах голяма част от деня с Алекс! :-)
Толкова ми е пораснал. Косата му е станала по-дълга и е смешен :-) По най-красивия начин, разбира се. Изправя се. А имаше невероятни къдрици. Слава богу, остава си руса. Много е готин.
Татко му го преобръщаше във въздуха хиляди пъти и всеки път щом го свалеше на земята, косата му стоеше като огромна пухена шапка :-) И му беше тоооолкова забавно. Висеше си във въздуха, смеещ се и издаващ едни странни звуци, точно като гумена играчка за баня. С Емка и Ачето ни заболя от смях.
Понякога ме е яд, че всичко случило се през деня/дните, прекаран(и) с Алекс, затварям в някакви си думи. Губи се чарът. Губят се щастливите минути. Губи се смехът на Алекс, моят смях.
Едно е да напишеш как Алекс е дошъл тихичко до теб, нежно е промушил ръчичката си в твоята и с неочаквана сила те е затеглил към детската си стая да ти покаже новата си невероятно красива и весела зелена жаба, висяща от лампата му. А съвсем друго е да усетиш всичко това - малката му ръчичка и после силата му, и после усмивката му, и после прегръдката му, и после смеха му, и после всички онези неразбираеми негови думи, които бълва една през друга. Наистина едното няма нищо общо с другото. В думите се губи онова специалното усещане, което го има само, когато Алекс е до мен.
Така че и да четете сега за деня ми с Буболечката, определено няма да е същото.

Закусвахме заедно. От най-любимите гевреци. В '100 грама сладки'. С Емка, Ачето, Рахел, Ицо и Джоши. Алекс е започнал да яде много. Ако не го спреш, и той няма да спре. Хапва си по мъничко, обаче без да спира. Изяде си геврека, мина на кроасана на Ицо, после се прехвърли на моя геврек. А накрая едвам разделиха последното парченце с Джоши. Ама Алекс благородно му го отстъпи в крайна сметка.
Тези закуски в '100 грама' ги обожавам просто! Жалко че са толкова малко. Веднъж на вечност.

След '100 грама' се разделихме. Емка замина към НС, а аз, Ачето и Алекс - към Скай Сити. За да си купя разни неща. Алекс мери с мен в пробната. Съвсем съвестно си съблече якето. И апреските тръгна да си отлепя. Ами така де, човек какво прави в пробна? Съблича своите дрехи, за да пробва новите, които си е взел. Хубаво, ама не Алекс беше взел да мери нови дрехи, а аз. Което както вече стана ясно, не го спря да прави точно това, което правех и аз. Ако бяхме в детски магазин, щях да му взема нещо. Ей така просто. За да може и той като възрастните да мери в пробната, после да излезе да се покаже и накрая да се радва на новата си придобивка.
Невероятна картинка е - мъник в огромен магазин, съвсем като голям дърпа завесата на пробната и най-демонстративно оставя закачалката от току-що мерената дреха :-)

Толкова голяма любов ми е!

Време за пробни коледни сладки!
След Ская се прибрахме вкъщи, а Емка вече почти беше приготвила тестото за пробните коледни сладки. И се започна едно ядене на сурово тесто. Крадешком. Как може да му се ослажда подобно нещо?! Все едно ядеше шоколад! Стъпил на стола, с ръце на кръста и само от време на време се навежда да си гризне малко от тестото :-)
Направихме най-различни формички. Ачето измайстори сладка-кола за Алекс. Която, разбира се, беше унищожена веднага щом излезе от фурната... Съдба.

И после следобедния сън ... уж. Май вече много трудно му се затварят очите следобед. Пълен е с енергия. С емоции. И чете! Едни готини книжки със смешни въпроси из тях. За думите. За животните. За разни предмети. Много са забавни. И цветни. И принципно идеята е Алекс да се приспива, 'четейки'. Да ама не. Той се разсънва още повече. И няма заспиване. Към 15.00 просто сме принудени да отидем и да го вдигнем от леглото.

И за какво е време като се стане от сън? Ами за ядене. Пак :-)
Тихичко се промъква до един от столовете. Качва се още по-тихичко. Протяга ръчичка и докато забележиш, вече си е откраднал коледна курабийка :-) После още една. За да има за всяка ръка. И после удобно се настанява до мен на прага към банята. И си хапваме заедно. А Емка по някое време наднича от високо и ни пита, "Какво правите вие там долу?"

И така.
Ден прекаран с малкото човече, което толкова много обичам.
След следобедната закуска, уви, трябваше да тръгвам. А Алекс без да каже думичка, показа на всички, че иска да дойде с мен. Отиде до шкафа с обувки, извади си апреските, събу си пантофките и готов. Ако не отивах към школата, щях да го взема вкъщи. Да спи при мен. Макар че още не сме му пренесли едното легълце у нас. Ама щеше да спи при мен на спалнята. И без това е толкова огромна.
Нищо. Другата седмица ще подарим една неделя на мама и тати и ще се гледаме двамата. От сутринта чак до вечерта. Ще играем. И ще ядем. И ще гледаме Рататуи. И пак ще играем. И малко ще поспим... евентуално. И много ще се смеем.

I love you best, моя малка Буболечка!