За детската градина

Вчера беше първият ден на Али в детската градина.
Заедно е с Леа и Джоши. Което е добре. Даже супер :)

Плакал е много. Тази сутрин също.
Въпреки всичко обаче, смятам, че му харесва. И то доста. Снощи съвсем спонтанно реших, че искам да си ги видя, него най-вече (тук Емка ще изревнува на шега, знам :P). И честно казано, Алекс беше най-най-щастливото момченце. И превъзбуден беше. Усмихнат, шумен... то шумът аз го започнах, признавам. Чух, че са у Верчето, а тя живее на първия етаж, и се развиках под прозореца "А-аа-ааа-аааалекс!" И той ме чу и защо да не върне жеста с "Теди-ии-иии-ииии!" Ел се учуди, че толкова добре ми казвал името. Ми аз какво й разправям от сума време?! Хваля се наляво и надясно.

Та, това, което исках да кажа, е че в живота на малкото ми момче започва един нов период, изпълнен с приключения и любопитни мигове и нови думи, нови отговори на по-сложни въпроси, нови приятели, нови лица, нови открития, изобщо - все нови и прекрасни неща.
И като се замисля, че сякаш вчера беше на два месеца и спеше непрекъснато. Сега е толкова голям. И не знам дали е хубаво или лошо, ама времето минава неусетно бързо. Докато се обърна и той вече говори всичко, ходи на детска градина, скоро ще навърши три годинки, става все по-красив.

(и дяволит :))

Миг с ужасно порасналото ми момче

Вчера Емка мина да ме вземе от работа към шест и първоначалната идея беше да минем да вземем Алекс от детския клуб, но вече го бяха взели та остана да се видим на улицата зад блока. Джовани Горини, т.е.

Та стъпваме ние на Джовани Горини, а от другия край на улицата с бодра крачка се задават Али и Верчето (която го беше взела от клуба)... И Али тООООООлкова супер хипер ултра много ни се зарадва! :) И звучеше така щастлив като ни извика. Първо викна Емка, а после и мен!
Пораснал е немислимо много! Явно наистина отдавна не го бях виждала... Има тен. Беше на море. И ризата и панталоните му много си отиваха с тъмния цвят на личицето му :) И изглежда по-разбойнически някак си :) Едни такива хитри очи има. И светкащи!
И ме гушка, гушка, гушка... И аз него.
Обичам го толкова много това мое момче, че направо не мога да ви опиша.
А като се прибрах вкъщи, поне час съм обяснявала какви нови играчки има, какво сме правили, на какво сме играли... :)

А пък няма да започвам да ви обяснявам колко много говори вече Али! По много и от всичко :) И много сладко си избира само последните срички на думите. Самолета е лета, примерно. А Къде е самолетът на негов език звучи "Де лета".
Казва Лека нощ, казва Наздраве, а като му обясниш, че в хладилника няма повече сок, той недоверчиво го отваря (вече може сам, без никакви проблеми), вижда, че всъщност има сок и ти казва, "Как нама. Има. Ето го." Просто е уникален! И е такова щастие. На мен ми осмисли деня вчера. Както и всеки път, когато съм с него, де.

Наистина е пораснал. Плаче по-малко. Разбира повече. Умен е. И възпитан. Изобщо, заплашва да стане удивителен :)
От другата седмица е на градина. Тази само свиква с други деца и по-различната обстановка в детския клуб. В градината ще е малко по-различно и от клуба, но според мен Емка правилно реши да го подготви. А той пък свиква адски бързо, според мен. Плаче сутрин, но това е повече от нормално. А вчера като си го видях, си беше щастлив и усмихнат :) И се смя много! Като го питаш за клуба, ти разказва със свои думи ;) Но не се разстройва, което е много добре.

Много ни командва :) Мен успява. Емка и Ачето не му се дават толкова, ама както аз обичам да дразня Емка, все трябва да има някой, който да го глези ;) Я с бонбони (представям си физиономията и репликата на Емка тук :P), я с разни негови щуротии, на които да се връзва(м), я с мои щуротии, на които да го уча :)
И съм много, ама много щастлива, че точно аз мога да съм човекът, който да го глези :) И да му поеме зъболекаря след като навърши 5 :P (тук Емка знае за какво говоря)

И така, времето мина ужасно бързо. Али тръгва на градина. Говори. Пишка сам. Няма нужда от памперс вече. Чисти вкъщи. И винаги знае как само с една усмивка да превърне не-то в да :)

(дано по-често ми се случват такива мигове с него)