Вчера прекарах следобеда с Алекс. Най-после го видях с новата прическа.
Толкова много ми се иска да мога да го опиша точно така, както аз го виждам и усещам, ама няма да ми стигнат думите.
Променен е.
Красив е, толкова колкото беше преди 25.06 (заветната битка между ножиците и къдриците) и няколко пъти повече.
По-голям е.
По-сериозен.
Косичката му е по-руса, странно защо, при положение, че в корените се предполага, че е по-тъмна.
Очите си не можах да отделя от него. Нито съм пристрастна (само мъничко), нито пък си хваля 'нашето' (само мъничко) - той е невероятно красив. И ще става все по-.
Маринка не го беше виждала с къдриците. Така и не успя, де. Обаче честно казано, видя най-хубавия Алекс. Той си има нова бяла блузка от нея и зайче, което аз му приватизирах.
Сори, че няма още снимки на Али с новата коса, но ние и без снимки си му се радваме. А и не на снимка го гушкаме, целуваме и рошим (това последното аз лично го правя). Ще кача снимки, обещавам.
Вчера Алекс ме целуна. Много е нежен. И любвеобилен.
И ме оскуба. Няколко пъти. Божке, как стиска това дете!
събота, юни 30, 2007
четвъртък, юни 28, 2007
Eh-oh! Welcome to the Blue House!
Много го обичам този Беър! Макар че Алекс определено предпочита Телетъбис...
Представете си го само - тича из апартамента, носи си шишето с вода или сок, мъкне огро-о-омна зелена топка и в един момент се озовава в спалнята. Чул е бебето от Телетъбис, което всъщност е слънце, или обратно - слънцето, което е бебе. Така започват тъбисите, с едно смеещо се хлапе. И след това Тинки-Уинки, Дипси, Ла Ла и Поу. А очите на Алекс са широко ококорени, цялото му внимание е съсредоточено в екрана на компютъра, целият му свят е там. Оставя си внимателно шишето на леглото, покатерва се до него, сяда удобно и край - по никакъв начин не можеш да стигнеш до него. Целият сияе! Радва се на зайчетата. А аз как ли не се опитвах да го науча да казва зай-че. Е не, не ще. Ама пък гледайки френските тъбиси, се е научил да казва Au revoir!. По негов си начин, де. Емка е щастлива :)
Dipsy watching rabbits. Dipsy watching... Дори Ачето знае наизуст репликите! Супер сладко е да видиш как един мно-о-ого висок татко и едно много малко момче са клекнали един до друг до клетката на зайче и мъничко пръстче се опитва да докосне нослето на животинчето. Ама собственикът на това пръстче не иска да каже 'зай-че' и това си е! А съм убедена, че знае точно къде в тъбисите се появяват дългоухчовците.
Нищо де, ще продължавам да си повтарям 'зай-че' и в един момент Алекс или ще ми запуши устата, или ще е принуден да го каже.
А Беърът - това е най-великото детско филмче. Научава малчовците на какво ли не. Алекс
обича и него, но по-бързо се изморява. Тъбисите ги гледа с часове. Беъра гледам аз с часове. Сигурно в скоро време ще се караме кой какво да гледа... И после ще се гушваме и ще гледаме всичко.
Аз защо почнах да пиша това? Защото се сетих, че в Беъра има една много хубава good-night-песен и понеже ще лягам, си я пуснах. Знам, че Алекс би предпочел да заспи с Ла Ла и компания, но той така или иначе отдавна е прегърнал бялото си одеялце и сънува 'зай-чета'. Али, ще си пусна Беъра и лягам. Лека нощ, Буболече and don't let the bad bugs bite!
Представете си го само - тича из апартамента, носи си шишето с вода или сок, мъкне огро-о-омна зелена топка и в един момент се озовава в спалнята. Чул е бебето от Телетъбис, което всъщност е слънце, или обратно - слънцето, което е бебе. Така започват тъбисите, с едно смеещо се хлапе. И след това Тинки-Уинки, Дипси, Ла Ла и Поу. А очите на Алекс са широко ококорени, цялото му внимание е съсредоточено в екрана на компютъра, целият му свят е там. Оставя си внимателно шишето на леглото, покатерва се до него, сяда удобно и край - по никакъв начин не можеш да стигнеш до него. Целият сияе! Радва се на зайчетата. А аз как ли не се опитвах да го науча да казва зай-че. Е не, не ще. Ама пък гледайки френските тъбиси, се е научил да казва Au revoir!. По негов си начин, де. Емка е щастлива :)
Dipsy watching rabbits. Dipsy watching... Дори Ачето знае наизуст репликите! Супер сладко е да видиш как един мно-о-ого висок татко и едно много малко момче са клекнали един до друг до клетката на зайче и мъничко пръстче се опитва да докосне нослето на животинчето. Ама собственикът на това пръстче не иска да каже 'зай-че' и това си е! А съм убедена, че знае точно къде в тъбисите се появяват дългоухчовците.
Нищо де, ще продължавам да си повтарям 'зай-че' и в един момент Алекс или ще ми запуши устата, или ще е принуден да го каже.
А Беърът - това е най-великото детско филмче. Научава малчовците на какво ли не. Алекс
обича и него, но по-бързо се изморява. Тъбисите ги гледа с часове. Беъра гледам аз с часове. Сигурно в скоро време ще се караме кой какво да гледа... И после ще се гушваме и ще гледаме всичко.Аз защо почнах да пиша това? Защото се сетих, че в Беъра има една много хубава good-night-песен и понеже ще лягам, си я пуснах. Знам, че Алекс би предпочел да заспи с Ла Ла и компания, но той така или иначе отдавна е прегърнал бялото си одеялце и сънува 'зай-чета'. Али, ще си пусна Беъра и лягам. Лека нощ, Буболече and don't let the bad bugs bite!
Нов Алекс :)
През последните няколко дни всичко около Алекс е по старому.
Горещо му е и се разхожда голичък, само по блузка. Вече не ходи с памперс, а с гащички, като голям мъж! Много е сладък, но се напишква и хич не му пука. Какво пък, тъкмо се разхлажда... Той определено е над тези неща. А и в крайна сметка сам пуска пералнята (без да осъзнава, че го прави, но това не е релевантно в случая), обожава да седи в банята (което улеснява къпането му...евентуално) и гардеробчето му прогресивно се пълни с нови гащички. Аз лично съм ЗА захвърлянето на памперсите в такъв случай.
Та, както казах, нищо ново около Алекс. С едно изключение!
Няма му ги къдриците вече. Нито една не остана. Красив е с тях. Без тях също толкова. Изглежда по-голям, по-сериозен, по-мъж. Едва ли му е по-малко горещо, защото косата му е гъста така или иначе, но промяната беше наложителна. Утре ще го видя с новата прическа. Нямам търпение. Ще е като ново момче, а ще е същият Алекс. Нали ви казвам, всичко около него е по старому.
Вчера ми беше мъчно за къдриците. Днес вече не. Те пак ще пораснат. Няма спасение ;)
Горещо му е и се разхожда голичък, само по блузка. Вече не ходи с памперс, а с гащички, като голям мъж! Много е сладък, но се напишква и хич не му пука. Какво пък, тъкмо се разхлажда... Той определено е над тези неща. А и в крайна сметка сам пуска пералнята (без да осъзнава, че го прави, но това не е релевантно в случая), обожава да седи в банята (което улеснява къпането му...евентуално) и гардеробчето му прогресивно се пълни с нови гащички. Аз лично съм ЗА захвърлянето на памперсите в такъв случай.
Та, както казах, нищо ново около Алекс. С едно изключение!
Няма му ги къдриците вече. Нито една не остана. Красив е с тях. Без тях също толкова. Изглежда по-голям, по-сериозен, по-мъж. Едва ли му е по-малко горещо, защото косата му е гъста така или иначе, но промяната беше наложителна. Утре ще го видя с новата прическа. Нямам търпение. Ще е като ново момче, а ще е същият Алекс. Нали ви казвам, всичко около него е по старому.
Вчера ми беше мъчно за къдриците. Днес вече не. Те пак ще пораснат. Няма спасение ;)
И как...
Утре моето малко момче става точно на една годинка и 7 месеца, а аз имам изпит по Теория на превода (нещо съвсем безинтересно за мен, а и за повечето, може би всичките ми колеги). Тъй като отдавна спрях да чета от учебника на Едуин Генцлер, а Алекс ми липсва, реших да направя блог на двама ни. Не че съм много наясно какво точно ще съдържа това нещо, ама може пък и да се получи.
Идеята е добра и щеше да е още по-добра ако беше осъществена още преди година и седем месеца, но уви, тогава явно всички сме били толкова безпаметно щастливи от появата на Алекс, че на никого не е хрумнала. Макар че Емка ( за тези, които не са наясно, това е сладката майка на Алекс) се сети да направи сайт на Буболечо (така му викам аз), даже мейл си има детето. Ама за блог така и не се сетихме. Нищо де, не е късно. Не сме пропуснали кой знае колко, освен може би първа стъпка, първо зъбче, първа дума, първа прегръдка, първо пращане на целувка, разни първи неща, за които постепенно ще разкажа. А и ние на практика не сме ги изпуснали, защото колкото и очаквано неочаквани да са били всичките, Емка и Ачето (това пък е сладкият татко на Алекс) винаги са били до момчето си в онези най-щастливи моменти, когато бебчето изведнъж вече не е бебче, а малко човече, което започва да разбира и да бъде разбирано. Та и аз покрай тях.
Каква съм аз на Алекс?
Ами аз съм Теди на Алекс. И много го обичам. Той мен също. Не си измислям. Показва ми го почти всеки път щом се видим (от известно време насам). Вече ме прегръща, когато си тръгвам. Усмихва ми се. Протяга ръчички към мен. Прави боц и ме гони. Хваща ме за ръка, когато иска да ми покаже нещо. С него сме голям екип. Само 'дето още не ми говори, но пък и за това има време. Само баба му разбира какво казва. Те двамата си говорят по телефона, защото тя е далеч-далеч.
Така де, стига толкова обяснения.
Този блог ще е за Алекс. И май за всички около него, които всеки ден си дават сметка колко щастливи са, че могат да го гледат как расте. И как се смее. И как писка, когато не е на кеф. И как тича с балон в ръка. И как се храни сам, почти без да се изцапа. И как гледа Teletubbies като хипнотизиран :-D И как...
Идеята е добра и щеше да е още по-добра ако беше осъществена още преди година и седем месеца, но уви, тогава явно всички сме били толкова безпаметно щастливи от появата на Алекс, че на никого не е хрумнала. Макар че Емка ( за тези, които не са наясно, това е сладката майка на Алекс) се сети да направи сайт на Буболечо (така му викам аз), даже мейл си има детето. Ама за блог така и не се сетихме. Нищо де, не е късно. Не сме пропуснали кой знае колко, освен може би първа стъпка, първо зъбче, първа дума, първа прегръдка, първо пращане на целувка, разни първи неща, за които постепенно ще разкажа. А и ние на практика не сме ги изпуснали, защото колкото и очаквано неочаквани да са били всичките, Емка и Ачето (това пък е сладкият татко на Алекс) винаги са били до момчето си в онези най-щастливи моменти, когато бебчето изведнъж вече не е бебче, а малко човече, което започва да разбира и да бъде разбирано. Та и аз покрай тях.
Каква съм аз на Алекс?
Ами аз съм Теди на Алекс. И много го обичам. Той мен също. Не си измислям. Показва ми го почти всеки път щом се видим (от известно време насам). Вече ме прегръща, когато си тръгвам. Усмихва ми се. Протяга ръчички към мен. Прави боц и ме гони. Хваща ме за ръка, когато иска да ми покаже нещо. С него сме голям екип. Само 'дето още не ми говори, но пък и за това има време. Само баба му разбира какво казва. Те двамата си говорят по телефона, защото тя е далеч-далеч.
Така де, стига толкова обяснения.
Този блог ще е за Алекс. И май за всички около него, които всеки ден си дават сметка колко щастливи са, че могат да го гледат как расте. И как се смее. И как писка, когато не е на кеф. И как тича с балон в ръка. И как се храни сам, почти без да се изцапа. И как гледа Teletubbies като хипнотизиран :-D И как...
Абонамент за:
Публикации (Atom)