Представете си го само - тича из апартамента, носи си шишето с вода или сок, мъкне огро-о-омна зелена топка и в един момент се озовава в спалнята. Чул е бебето от Телетъбис, което всъщност е слънце, или обратно - слънцето, което е бебе. Така започват тъбисите, с едно смеещо се хлапе. И след това Тинки-Уинки, Дипси, Ла Ла и Поу. А очите на Алекс са широко ококорени, цялото му внимание е съсредоточено в екрана на компютъра, целият му свят е там. Оставя си внимателно шишето на леглото, покатерва се до него, сяда удобно и край - по никакъв начин не можеш да стигнеш до него. Целият сияе! Радва се на зайчетата. А аз как ли не се опитвах да го науча да казва зай-че. Е не, не ще. Ама пък гледайки френските тъбиси, се е научил да казва Au revoir!. По негов си начин, де. Емка е щастлива :)
Dipsy watching rabbits. Dipsy watching... Дори Ачето знае наизуст репликите! Супер сладко е да видиш как един мно-о-ого висок татко и едно много малко момче са клекнали един до друг до клетката на зайче и мъничко пръстче се опитва да докосне нослето на животинчето. Ама собственикът на това пръстче не иска да каже 'зай-че' и това си е! А съм убедена, че знае точно къде в тъбисите се появяват дългоухчовците.
Нищо де, ще продължавам да си повтарям 'зай-че' и в един момент Алекс или ще ми запуши устата, или ще е принуден да го каже.
А Беърът - това е най-великото детско филмче. Научава малчовците на какво ли не. Алекс
обича и него, но по-бързо се изморява. Тъбисите ги гледа с часове. Беъра гледам аз с часове. Сигурно в скоро време ще се караме кой какво да гледа... И после ще се гушваме и ще гледаме всичко.Аз защо почнах да пиша това? Защото се сетих, че в Беъра има една много хубава good-night-песен и понеже ще лягам, си я пуснах. Знам, че Алекс би предпочел да заспи с Ла Ла и компания, но той така или иначе отдавна е прегърнал бялото си одеялце и сънува 'зай-чета'. Али, ще си пусна Беъра и лягам. Лека нощ, Буболече and don't let the bad bugs bite!
Няма коментари:
Публикуване на коментар