И как...

Утре моето малко момче става точно на една годинка и 7 месеца, а аз имам изпит по Теория на превода (нещо съвсем безинтересно за мен, а и за повечето, може би всичките ми колеги). Тъй като отдавна спрях да чета от учебника на Едуин Генцлер, а Алекс ми липсва, реших да направя блог на двама ни. Не че съм много наясно какво точно ще съдържа това нещо, ама може пък и да се получи.

Идеята е добра и щеше да е още по-добра ако беше осъществена още преди година и седем месеца, но уви, тогава явно всички сме били толкова безпаметно щастливи от появата на Алекс, че на никого не е хрумнала. Макар че Емка ( за тези, които не са наясно, това е сладката майка на Алекс) се сети да направи сайт на Буболечо (така му викам аз), даже мейл си има детето. Ама за блог така и не се сетихме. Нищо де, не е късно. Не сме пропуснали кой знае колко, освен може би първа стъпка, първо зъбче, първа дума, първа прегръдка, първо пращане на целувка, разни първи неща, за които постепенно ще разкажа. А и ние на практика не сме ги изпуснали, защото колкото и очаквано неочаквани да са били всичките, Емка и Ачето (това пък е сладкият татко на Алекс) винаги са били до момчето си в онези най-щастливи моменти, когато бебчето изведнъж вече не е бебче, а малко човече, което започва да разбира и да бъде разбирано. Та и аз покрай тях.
Каква съм аз на Алекс?
Ами аз съм Теди на Алекс. И много го обичам. Той мен също. Не си измислям. Показва ми го почти всеки път щом се видим (от известно време насам). Вече ме прегръща, когато си тръгвам. Усмихва ми се. Протяга ръчички към мен. Прави боц и ме гони. Хваща ме за ръка, когато иска да ми покаже нещо. С него сме голям екип. Само 'дето още не ми говори, но пък и за това има време. Само баба му разбира какво казва. Те двамата си говорят по телефона, защото тя е далеч-далеч.

Така де, стига толкова обяснения.
Този блог ще е за Алекс. И май за всички около него, които всеки ден си дават сметка колко щастливи са, че могат да го гледат как расте. И как се смее. И как писка, когато не е на кеф. И как тича с балон в ръка. И как се храни сам, почти без да се изцапа. И как гледа Teletubbies като хипнотизиран :-D И как...