USA, here I come!

Изпратих ги.
Алекс.
Емка.
Ачето.
Заминават за САЩ днес. Ще пристигнат в Чикаго в ранния следобед, все едно изобщо не са пътували 14 часа... Grandpa ще им се радва толкова много.

А на мен сега така ми липсват. Алекс се смя тази сутрин. Беше щастлив. Закачаше се. Хубавото ми момче! Дано бързо свикне с часовата разлика и тича много-много из Уотърлу. Боже, адски много ще ми липсва. Взеха му няня (одеалцето от Granny) и ата (водата), а той се запаси с останалата част от кифлата за закуска. Обух му обувките, целунах си го, целунах и ма-му и та-тйи (леле, толкова ми се иска да мога да запиша как го казва! Уникален е.) и заминаха. Сега сигурно почти стигат летището, а след 45 минути ще са в самолета.
До Виена ще е лесно.
Обаче после. Усещам как стюардесите ще тичат след Али, а той ще ги гледа начумерено и ще си бръчка нослето (а как яко го прави това!) и ще вика Найн! наляво и надясно :-) Само дано в един момент се кротне и заспи, че не ги виждам Емка и Ачето иначе. Взеха Беъра и Тъбисите, за известно време ще са ОК, Алекс ще е хипнотизиран. Обаче като свършат Беъра и Тъбисите?! Не знам. Гледката през прозореца хич няма да го впечатли. Количките му ще са забавни за кратко. Вече си го представям :-) И честно казано се усмихвам като си го представям. Ще е забавен, викащ, беснеещ и плачещ (в случай, че някой не го е чул). Емка сигурно като разбере, че се усмихвам на подобна представа, ще ми каже, "Ама хайде включи се и ти в представата, а." :-)
Уф, Емко, да не мислиш, че не ми се иска да съм с вас! Ама следващия път. Дори бих обещала, обаче първо ще трябва да се наговорим с Ели, после да се наговорим с Алекс, после с теб и Ачето и после. Абе, много 'после' станаха.

Anyway... Знам, че ще са щастливи там. Знам, че ще си изкарат най-най-хубаво. Защото хората, при които отиват, ги обичат повече от всеки друг. И Ели се е въоръжила с хиляди списъци с места за посещение, неща за виждане, ястия за опитване, игри за научаване. На Али ще му хареса, знам си. На ма-му и та-тйи още повече.
USA, here we come! Хайде, мили мои, have the best of fun! :-)

Surprise!

Тази сутрин се събудих с мисълта за Алекс. Явно подсъзнателно ми липсва много повече отколкото съзнателно. А съзнателното е хипер много. Какво остава за подсъзнателното, не знам...

В четвъртък след писмения държавен отивам у Емката. И ще изненадам Алекс като се събуди следобеда. Дали няма начин да превъртя 5те часа изпит и направо да отида да будя Али?... Това ще ни е последният следобед заедно преди те да отлетят за САЩ. Алекс ще се запознае с granny и grandpa. Най-после. Те нямат търпение. Особено Ели. Мога да се обзаложа, че дори не спи нощем да мисли какво може да направи, за да са още по-щастливи и весели и усмихнати децата й. Супер е тя.

Алекс всъщност се е запознавал вече с нея. Но беше адски мъничък. Един такъв само гледащ насам-натам и чудещ се къде е попаднал. Тогава много спеше. И спеше. И спеше. Така че едва ли си спомня granny. Затова пък сега вече е голям. Запомня бързо и за дълго. Осъзнава някои неща. Сам си обяснява други и то по очарователно точен начин. И въпреки че не може да си каже колко е умен, определено си е умен.

Уф, че ми липсва!

Кой кого ще изненада в четвъртък, Алексус? :-)

За децата

Знам, че нито Емка, нито Алекс биха имали нещо против ако в блогчето на Али сложим линк към "Спаси, дари на..."
Не можем да помогнем особено на дечицата, които имат нужда от помощ, но пък поне това можем да направим.
Така че, от Алекс за всички деца.

А това пък е едно друго нещо, което ако стане, в "Спаси, дари на..." ще постъпят 1000лв.: яицазимитпо лъгуг

Липсваш ми, Буболече!

Чета за държавен изпит и не съм си виждала Алексчето от много дълго. Липсва ми. И ми се играе с него. Ще ми се малко да си почина, а напоследък най-добре си почивам с Алекс и Емка. И ми е най-хубаво с тях.
Така да се изкушавам да си взема почивка и да отида да си ги видя. И да прекараме цял ден заедно. Да пием кафе сутринта. Да лудуваме с Алекс, докато Емка работи на компютъра. Да обядваме заедно. Да сложим Али да спинка и после да го събудим. И да му се радвам на сънените очи. И после пак игра.

Много ми липсва момченцето ми.
Емко, знам, че четеш. Целуни го от мен! За лека нощ. И после за добро утро. И му кажи нали знаеш какво.