Ratatouille и ние

С Алекс гледаме Ratatouille. Всъщност слушаме го като фон. И се борим.
Алекс се закача и после тича до горната част на леглото и се смее до задъхване. А аз го гъделичкам. И той пак се смее.
И е един такъв рошав и шумен. И изморен. Ами ние се борим от поне 20 минути! Той ме закача. Аз го гоня. Той бяга. Аз го хващам. Той се смее. Аз го гъделичкам. И отново. И отвреме навреме се чува някоя и друга реплика от Рататуи.

А като пуснахме филма, ми се спеше толкова много! Сега няма и следа от съня. Само че останах без глас. Няма само Алекс да вика, я :-)
След малко ще вечеряме и после ще се къпем, и после ще си кажем лека нощ!

... вечеряхме. супичка. и гледахме Фокс Лайф...

... изкъпахме се. Али има нов шампоан! Мирише супер сладко! Вече иска и сам да се къпе. Взима си гъбата и я мокри и иска и шампоан да му сложа. Един малък голям човек...

... а сега вече спи. Чувам го. Въздиша си нещо. На равни интервали. Сякаш сънува монотонен сън...

Аз чакам Емка. Да си я видя. Че от неделя не сме се виждали. Когато, между другото, ходихме заедно на закуска. Ние двете с малкия мъж :-) И в "100 грама сладки" се бяха събрали другите малчугани от групата - Робин, Джоши, Леа и Теон.
Веднага щом видя Алекс, Леа остави всичко, което беше хванала в ръчички, затича се към него викаща "Аликс! Аликс!" и го целуна нежно-нежно! :-)
Алекс по принцип се държи на положение. Обаче толкова сладко пък й казва, "Ли-и-иа!"

Много са хубави. Като умалени човеци. Сигурно в сърчицата им бушуват същите емоции като в нашите, само че в умален вид. Не по-малки, просто умалени.

Голяма магия е да гледаш как едно такова умалено човече става голям човек. И емоциите и мислите, и чувствата му заедно с него.

And the Little Prince's back!

Алекс и Ачето заминаха да вечерят оттатък. Емка е на репетиция.
Вчера се прибраха от Щатите. Не мога да им се нарадвам.

Алекс е променен. Не мога да преценя как, обаче. Има си собствен куфар! С Мечо Пух и Тигър. Тъкмо го напълнихме с играчките му от банята. Сега е един такъв тежък. Ама Алекс се справя. Хваща си го за дръжката и важно-важно крачи из спалнята. Толкова е красив!

И не млъква. Говори си нещо. Супер неразбираемо. Ама говори, което е важното. Станал е по-приказлив. Обяснява надълго и нашироко за всяка своя нова придобивка от Щатите. Добре, че ги виждам тези негови придобивки, защото нищо не му разбирам.

...наяде се май. ето го при мен. с отворен куфар. и хвърлящ играчки наляво и надясно...

Гледах много снимки и клипчета с Алекс, грени и деди (това са Ели и Живко). Деди изглежда супер горд с внука си!
Косят заедно трева.
Поливат цветята.
Събират листата.
Ще ми се и снимки да сложа, ама не знам дали са качени вече.

...Алекс е изкъпан и ще спи...

Леле, толкова да ми е липсвал. Чак ми е трудно да го напиша/опиша. Хваща ме за ръка. Иска да ми показва разни неща. Гледаме заедно Телетъбис, все неща, които последните три седмици не сме правили заедно.
А сега пак сме си заедно :-) И си играем. И си говорим. И растем. Станал е по-голям, определено. Още малко и ще е на цели 2! Сякаш вчера се роди. Още си пазя смс-а от Емка от 29.11.2005. Скоро го четох дори. 3,200 кг, 50 см. Перфектен! И мъничък. И сбръчкан. И ревящ.

А сега голям! И смеещ се. И плачещ. И разнасящ какво ли не оттук натам и оттам насам и напред назад и нагоре надолу. И умен. И запомнящ. И повтарящ. И си е вкъщи!

И вече спинка :-)
Лека нощ, Буболечка! И welcome home!