Surprise!

Тази сутрин се събудих с мисълта за Алекс. Явно подсъзнателно ми липсва много повече отколкото съзнателно. А съзнателното е хипер много. Какво остава за подсъзнателното, не знам...

В четвъртък след писмения държавен отивам у Емката. И ще изненадам Алекс като се събуди следобеда. Дали няма начин да превъртя 5те часа изпит и направо да отида да будя Али?... Това ще ни е последният следобед заедно преди те да отлетят за САЩ. Алекс ще се запознае с granny и grandpa. Най-после. Те нямат търпение. Особено Ели. Мога да се обзаложа, че дори не спи нощем да мисли какво може да направи, за да са още по-щастливи и весели и усмихнати децата й. Супер е тя.

Алекс всъщност се е запознавал вече с нея. Но беше адски мъничък. Един такъв само гледащ насам-натам и чудещ се къде е попаднал. Тогава много спеше. И спеше. И спеше. Така че едва ли си спомня granny. Затова пък сега вече е голям. Запомня бързо и за дълго. Осъзнава някои неща. Сам си обяснява други и то по очарователно точен начин. И въпреки че не може да си каже колко е умен, определено си е умен.

Уф, че ми липсва!

Кой кого ще изненада в четвъртък, Алексус? :-)