Вчера

Вчера прекарах следобеда с Алекс. Най-после го видях с новата прическа.
Толкова много ми се иска да мога да го опиша точно така, както аз го виждам и усещам, ама няма да ми стигнат думите.
Променен е.
Красив е, толкова колкото беше преди 25.06 (заветната битка между ножиците и къдриците) и няколко пъти повече.
По-голям е.
По-сериозен.
Косичката му е по-руса, странно защо, при положение, че в корените се предполага, че е по-тъмна.
Очите си не можах да отделя от него. Нито съм пристрастна (само мъничко), нито пък си хваля 'нашето' (само мъничко) - той е невероятно красив. И ще става все по-.
Маринка не го беше виждала с къдриците. Така и не успя, де. Обаче честно казано, видя най-хубавия Алекс. Той си има нова бяла блузка от нея и зайче, което аз му приватизирах.
Сори, че няма още снимки на Али с новата коса, но ние и без снимки си му се радваме. А и не на снимка го гушкаме, целуваме и рошим (това последното аз лично го правя). Ще кача снимки, обещавам.

Вчера Алекс ме целуна. Много е нежен. И любвеобилен.
И ме оскуба. Няколко пъти. Божке, как стиска това дете!