A Life's Story I

(Утре пак имам изпит, последния за следващите 2 месеца и 16 дни. Пия кафе, уж помага на човек да се събуди. Не съм виждала Али от петък. В неделя са били на разходка по мъжки - татко и син.
Мисля, че преди да се оградя с всевъзможни листи, съдържащи разни стилистични главоблъсканици, мога да започна разказа си за моето малко момче.)

Момченце или момиченце? Бяхме в офиса, си спомням. Емка със съвсем леко загатнато коремче, Маринка и аз. Предстоеше първият видеозон. Предположения:
Маринка - момиченце ще е.
Емка - май и тя клонеше към момиченце.
Аз - момченце ще е. Бях убедена.
Видеозонът мина. Емка дойде в офиса с репликата, "Теди, предположенията ти излязоха грешни." Как пък бяха видяли момиченце, не ми е ясно. Толкова са и гледали... Момченце щеше да е, знаех си аз. Вторият, а и всичките следващи видеозони се оказаха съюзници. Момченце си беше, с всичките му там атрибути. Растящ, ритащ, слущащ класическа музика, имащ име още преди да се появи на бял свят. И променящ света на всички около себе си.
За първи път го видях на видеозона от юли. Видях му крачетата, ръчичките с по пет пръстчета, едни такива съвсем мънички. Видях го да си потърква оченцето с една ръчичка. И премляскваше така, сякаш суче. И имаше огромна глава. И огромно коремче. Всичко си му беше на мястото. И сърчицето му туптеше. Едно съвсем мъничко създание.

Роди се на 29.11.2005. Рано сутринта. И без проблем. Хубав и набръчкан. Леко недоволен от факта, че му се налага да си променя средата на живот. Висок и слаб. С тъмна коса. Със сънени очи. Прелестен.
На четвъртия ден го изписаха от болницата. Беше пораснал достатъчно, за да се прибере вкъщи заедно с мама, тати и баба. И от време на време да плаче с най-силния глас, на който е способен. А през останалите 25 от всичките 24 часа в денонощието да спи като малко ангелче с бяла шапка и с топчесто чипо носле.
Моят малък Алекс.

(Сега отивам да уча, а разказа ще продължа следващия път.)