A Life's Story II

И така, момчето се прибра вкъщи. И започна да расте. Промени ежедневието на големите хора около себе си. Нощта им се превърна в ден. Денят си остана ден. Не го виждах често, но всеки път щом му погледнех очите и пръстчетата, и косичката, и ритащите крачета, и спящата физиономия, и красивия Harry Potter-белег на челото му, ми ставаше толкова, ама толкова хубаво! Откакто се е родил си мисля какво чудо е всъщност. Как без дори да съзнава дарява щастие. Никога не съм се замисляла над това, защото винаги съм възприемала света около себе си от гледната точка на детето, никога от гледната точка на родителите. Сега имам възможност да усетя Емка и начина, по който тя възприема света, след като роди син. Не е същото като да усещам мама и нейния начин да приема света, защото с Емка заедно поглъщаме детството на Алекс. В живота на Алекс съм от първия му ден. Научих се да го гушкам като придържам главичката му. Научих по колко кърма колко пъти в денонощието трябва да поема, научих се да му сменям памперсите, да го обличам в зависимост от времето навън, да давам всичко за него, да мисля първо за него и после за всички останали. Не е същото и като да мисля първо за сестра си и после за себе си. Макар че Алекс си ми е моето малко братче. Но е и моето малко момче. И моето малко слънце. И синът на Емка. И едно приказно човече, което толкова много обичам.
И понеже Майа предпочита да гледа снимки, а не да чете постовете, а и предполагам за всеки, който разглежда блога (като изключим семейството на Алекс), много по-интересни ще са именно снимките, ето малко от първите месеци на Буболечката: